девет педи под небето

жената Не-Бе
вечер изрязва усмивки
от списания с идеали
и съвети как да бъде
лепи ги сутрин
в седем без три
по посоката без съпротивление
пуска радио, облаци, слънце и дъжд
и излиза с разперени ръце
заради избора
вярва
все още
с хвърчила над главата
- защита от случайни капки
но не и от камъни
хвърлени за разнообразие, кръв
или за кой знае
звънтящите й токчета
пропукват олющените сгради
предизвикват земетръс сред
капаци, капани, капачки,
кучета, празни бутилки и храчки
колко се борят за по-добър свят
а той просто изчезва
нищо сложно, нали
прекосяват
онази спяща на паважа
до вратата на ресторанта
родена с по-тъмен цвят
отколкото трябва за ангел
(черни ангели няма)
през поредния ден
с липсващи причастия
въпреки глада
и познанието, че шансове няма
е твърдо решена да се възползва
от всичките тях