Един ден, както си вървях по любимите улици, минах (по погрешка) покрай магазин с прежди. Предполагам знаете как е - не устоях на изкушението и си взех едно чиле, главно със цел експериментиране. Преждичката е чорапена, 85% хлоровлакно, 15% акрил, турско производство. Реших да се пробвам отново с мече, беше ми любопитно какво ще се получи. В резултат на бял свят се появи Мечун.
Използвах кука №2 и се получи 16 см. висок. Много съм доволна от преждата, много добре държи формата, тъй като е здрава и твърда, но пък това води до определено заякване на мускулатурата в процеса на плетене. Имам предвид, че се влагат доста повече усилия в плетивото. На финала мисля, че приличах на един самодоволен Арнолд Шварценегер, хилещ се всеки път, щом погледне към резултата.
Мечун може да стои и да седи, а главата му се върти, защото я направих на шплент. Шалчето е добавено за красота - винаги съм смятала комбинацията от бяло-черно-червено за класика и продължава да ми харесва как изглежда. За Нова Година мога да му плетна и една червена коледна шапка с помпон, чудно ще изглежда до елхата.
Нослето, очите и ноктите са правени с мулине "Ариадна". Използвах възел, който цял живот съм използвала, без да знам, че се нарича "френски". Е, вече знам :)
Между другото не съм правила абсолютно никакви промени по снимките, фотоапаратът ми си има собствено мнение и по някаква причина реши да направи половината снимки в по-жълт оттенък. Техника - какво да я правиш! Забравих да кажа, че не съм използвала чужди схеми. Мечун е плетен "на око", както се казва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар