девет педи под небето

жената Не-Бе
вечер изрязва усмивки
от списания с идеали
и съвети как да бъде
лепи ги сутрин
в седем без три
по посоката без съпротивление
пуска радио, облаци, слънце и дъжд
и излиза с разперени ръце
заради избора
вярва
все още
с хвърчила над главата
- защита от случайни капки
но не и от камъни
хвърлени за разнообразие, кръв
или за кой знае
звънтящите й токчета
пропукват олющените сгради
предизвикват земетръс сред
капаци, капани, капачки,
кучета, празни бутилки и храчки
колко се борят за по-добър свят
а той просто изчезва
нищо сложно, нали
прекосяват
онази спяща на паважа
до вратата на ресторанта
родена с по-тъмен цвят
отколкото трябва за ангел
(черни ангели няма)
през поредния ден
с липсващи причастия
въпреки глада
и познанието, че шансове няма
е твърдо решена да се възползва
от всичките тях

Вода и небе

Време.
Концентрични кръгове.
Спирала.
Светлина и тъмнина.
Аз съм точката в средата
- като камък, хвърлен във вода.
Под своята повърхност,
долу, в мрака,
водата се променя
в плътност и състав.
Живот блещука в тишината
с безформеност по вид и нрав.
На брега се раждат замъци от пясък.
Над тях - далечно безразличен
и еднакъв, се простира небосвод.
За живота приливи и отливи
се сменят с трясък,
а той се взира все нагоре
със око, пречупващо звездите
през своето мехурче кислород.

Мартини с резенче луна

Ще ми попееш ли?

Тази нощ звездите са далечни

и облаци метат небето

пред лимонена луна...

Спомняш ли си?

Нашите делфински песни...

Изпей ми, моля те,

една от тях.

В коктейла ми маслинката се дави,

ала нямам сила да я вадя на брега.

Може би е много, много късно...

Преди време се удавих в любовта.

Ако запееш, може да се случи чудо -

мартинито да стане сухо и да се отвори път,

дъга да грейне над луната-резен,

Христос да спре да носи този кръст...

Кой знае?

Не мисля, че познавам чудесата.

Случвали са се преди да се родя.

А познанието мое все опира

до думи като "оцеляваща жена".

Може би такава е причината

да я има и вселенската тъга?

Тъгуват ли делфините? Как мислиш?

Или просто в края се добират до брега?

Liquid

изтичам се
през свойте междуметия
положили райета по лицето
извирам
от безгласни несъзвучия -
абортите оставят
празнина от неродено
ручея
по чакъли от азбучие
което всекидневно се затлачва с наноси
досущ утайка от кафе при врачка
разтичам се
напоявам с шаренулки
и съзвучия
с придихания
с благозвучия
запълвам всяка асиметрия
и пъстрея
сред пръстта
попивам бавно
в многолуния
многолудия
многолюдия
водоскачам сред неон
по капризите на вятъра -
захаросано петле на покрива
на ветрената мелница
насищам, отдавам, предавам, играя,
танцувам, лудувам
сред ирисите или по миглите
или още по-далече, в нейдето,
събирам се сред перките на рибите
с които някой някога нахранил хората
(така поне разказват)
вълнея с косите си лодките
за да могат да ходят моряците разкрачено
(това е смешно-интересно)
изпарявам се
през пяната на делничността
облакосводнича и гръмотрещя
до забрава
а после следва падение
(винаги става така)


изтичам се...