Люляково настроение

Преждата е акрил, кука № 2, пълнеж: силиконов пух, очичките са мъниста, декорацията е от мънички шоколадови яйчица, които смътно подозирам, че утре вече ще липсват.

Мартин

А това е Мартин:

Прежди: Лана Гато (мохер) и Мимоза (акрил), кука № 2 и собственото ми въображение :)

Доволна съм от палтенцето - плетено на обръч и първа тренировка за мен за направата на шарките на лаленцата. В интерес на истината се чувствах доста оплетена в кафява, зелена и червена прежда, но като за първи път вероятно така трябва да се чувствам :)

И голата истина :)

Влюбихте ли се?
:)

Фани

А това е Фани!
(не сте очаквали да я кръстя Февруарка, нали? :) )

Отново с прежда Lana Gatto и кука № 2 по схемата, която използвах за Яни. Получи се мъничко по-дребничка (11 см.), тъкмо като за момиче.

И двамата в деня на св. Валентин (за сравнение)

Поли

Ако си мислите, че всичко става винаги от раз и само с поглед - лъжете се! (Опитвах с поглед - не става!)
Поли е абсолютен представител на нещата, които изобщо не желаят да станат по начина, по който сте решили. Направо е рекордьор на неставането. Одисеята с Поли се точи вече повече от седмица.
Реших да направя поредното мече в стила на еди кой си, но очевадно се получи отново мече в негов си стил. После отпочнаха да валят критиките. Един не хареса очите, друг - носа, трети - крачетата. Първоначалните снимки изчезнаха мистериозно, вследствие на което Поли се сдоби с поредица от фотосеанси (и всеки обясняваше как светлината трябвало да пада точно от другата страна, а фона не бил какъвто трябвало), поредица от очи, крака, носове и така нататък...започвам да се чудя дали ще има край :) Поли си заслужи името.
С прежда Лана Гато и кука № 2, малко филц за разнообразие и изумително много усилия, се получи 14 см. мече.
Да Ви представя Поли - във всичките свои форми, размери и фотосесии :)

Аз все пак се радвам, че уцелих размера на жилетчето. Следващата ми цел е да се науча да го плета от долу нагоре.
А Вие не забравяйте да ми споделите кое Поли и на коя снимка Ви харесва най-много :)))

Яни

Праволинейното ми подсъзнание много настояваше да нарека това мече Януари (вярно, януари е!). Поради липса на по-добро предложение се съгласих, като си позволих да го посъкратя на Яни.
Яни беше замислен като мече-ключодържател. Всъщност може да е висулка на чанта или пък да си бъде само мече.
Използвах прежда Lana Gatto (Mohair Verona), кука № 2, пълнеж - силиконов пух, шалче и носле - 100% акрил ("Мимоза"). Висок е 12 см. Гърненцето до него не е само декоративно, а наистина е пълно с мед :) В случая обаче изпълнява основно ролята на мащаб.

Мисля си за направата на още едно Яни тези дни. Ще ми бъде любопитно какво точно ще се получи :)

Димчо

Димчо е мъничък като размер, но очарованието му е огромно. Появи се с кука №2, прежда Лана Гато мохер и Мимоза акрил, както и малко мулине. По принцип беше правен по описание и трябваше да излезе мече, но така заприлича само на самия себе си, че само хипотетично го слагам в графата "плетени мечета", защото не съм сигурна в каква точно графа да го сложа. Нарекох го Димчо по името на любим поет, мисля че добре му пасва като име.

А колкото до описанието - ще се пробва пак :) Кой знае какво ще произлезе следващия път...

Мечун - бялото мече

Един ден, както си вървях по любимите улици, минах (по погрешка) покрай магазин с прежди. Предполагам знаете как е - не устоях на изкушението и си взех едно чиле, главно със цел експериментиране. Преждичката е чорапена, 85% хлоровлакно, 15% акрил, турско производство. Реших да се пробвам отново с мече, беше ми любопитно какво ще се получи. В резултат на бял свят се появи Мечун.

Използвах кука №2 и се получи 16 см. висок. Много съм доволна от преждата, много добре държи формата, тъй като е здрава и твърда, но пък това води до определено заякване на мускулатурата в процеса на плетене. Имам предвид, че се влагат доста повече усилия в плетивото. На финала мисля, че приличах на един самодоволен Арнолд Шварценегер, хилещ се всеки път, щом погледне към резултата.

Мечун може да стои и да седи, а главата му се върти, защото я направих на шплент. Шалчето е добавено за красота - винаги съм смятала комбинацията от бяло-черно-червено за класика и продължава да ми харесва как изглежда. За Нова Година мога да му плетна и една червена коледна шапка с помпон, чудно ще изглежда до елхата.

Нослето, очите и ноктите са правени с мулине "Ариадна". Използвах възел, който цял живот съм използвала, без да знам, че се нарича "френски". Е, вече знам :)

Между другото не съм правила абсолютно никакви промени по снимките, фотоапаратът ми си има собствено мнение и по някаква причина реши да направи половината снимки в по-жълт оттенък. Техника - какво да я правиш! Забравих да кажа, че не съм използвала чужди схеми. Мечун е плетен "на око", както се казва.

Пазителят на ключа

Това е Пазителят на ключа. За него няма как да ви дам препратка, защото реших да не следвам никакви чужди схеми. Използвах последните остатъци от вълнената прежда, с която правих косите на Съни и Милена. Дори не ми достигна и се наложи да правя ушетата и други части от тялото с акрил и каквото друго имах под ръка. Получи се мече, което леко прилича на маймунка, признавам си :) Но пък е изключително симпатичен в този си вид.

Мдам! Ооооообичам си го :)

Мече на Sharon Ojala

И пак мече - този път на Sharon Ojala от Amigurumi To Go - Мече на Sharon Ojala

Ръст 14 см., пълнеж - силиконов пух, акрил "Мимоза", кука № 3, лека промяна във физиономията спрямо оригинала от моя страна.
Да се изплете такова мече си е удоволствие! :)